„От Лайпцигския процес в сибирските лагери” (ИК „Изток-Запад”) на Благой Попов е един неподправен, впечатляващ и потресаващ разказ от първо лице за несправедливите обвинения в процеса за пожара на Райхстага през 1933 г, оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада под Сталинските чистки и бива предаден без никакви основания от своите съмишленици и съпартийци.

Благой Попов е една от бележитите фигури в българския политически живот от първата половина на XX в. Въпреки това, името му не говори почти нищо на висок процент от българите, което до голяма степен се дължи на факта, че прекарва по-голямата част от съзнателния си живот в странство. Неговата съдба е олицетворение на трудния път, по който минават немалко българи, посветили се на левите идеи след Първата световна война, и които биват предадени от своите съмишленици.

Попов , роден в радомирското село Дрен, още като дете се увлича от идеята, че единственият начин да бъдат преодолени несправедливостите на този свят е революцията. Именно тази идея го отвежда в комунистическото движение, на което служи с вярност през целия си живот. Той взима дейно участие в Септемврийското въстание през 1923 г., организирано от българските комунисти по инициатива на Комунистическия интернационал, пряко замесен и обвиняем е в Лайпцигския процес, по който е оправдан. Веднага след него заминава за СССР, където бива несправедливо съден и заточен за повече от петнадесет години по затвори, впоследствие и в сибирските трудови лагери. Последните години от своя живот Попов прекарва в родината си, където пише „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Въпреки това, книгата не вижда бял свят до 1968 г., когато бива издадена за първи път в чужбина. Настоящото ново издание е четвъртата книга от успешната поредица „Забравените българи” и съдържа изцяло нов предговор и послеслов, както и невиждан досега снимков архив, който допълнително илюстрира периода и събитията, описани от автора. Основното послание на „От Лайпцигския процес в сибирските лагери” е трагедията – не само на автора, но и на стотиците хиляди комунисти, осъдени и измъчвани от онези, на които са вярвали безрезервно.

„На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ръцете на българската полиция, след процеса по пожара на Райхстага, след 16 и повече години затвор в съветските лагери и на заточение, най-сетне се завърнах в милата си родина България, в София. На гарата ме посрещаха, по тяхно желание, само моите най-близки роднини: братята с жените и децата си, двамата ми чичовци и старата ми майка. Тя ме гледа дълго време, гледа, па каза:
– Па да не ме лъжете! Това ли е синът ми?
За последен път я бях видял през 1924 г., бях млад, с черни коси, черноок момък, а сега се връщах целият побелял, като със сняг посипан…”