Основната разлика между човешкото и котешкото зрение е в ретината и по-точно слоят тъкан в задната част на окото, която съдържа клетки, наречени фоторецептори. Фоторецепторите преобразуват светлинните лъчи в електрически сигнали, които се обработват от нервни клетки, изпращани към мозъка, и "преведени" в образите, които виждаме.

Двата вида фоторецепторни клетки, които образуват картината, която виждаме, са известни като пръчици и конуси. Пръчиците са отговорни за периферното и нощното виждане. Чрез тях виждаме яркост и оттенъци на сивото. Конусите са отговорни за дневната визия и възприемането на цветовете.

Котките (и кучетата) притежават висока концентрация на пръчковидни рецептори и ниска концентрация на конусовидни рецептори. При хората е точно обратното, поради което ние не можем да виждаме добре колкото тях през нощта, но за сметка на това можем да виждаме цветовете много по-добре.

Вижте повече тук.